Очи.

Събуждам се - над мен едни сини, небесни, очи. Гледат някак по-така...а, в главата ми Guns със "не плачи". Ами да, все пак има рай над нас. Дали?!

Закусваме - ето ги кафевите, тъмни, кестенови, питат "как си?". Отговорът се изгуби сред тишината...Тишина. Кафеварка. Кафе, чай, тишина..."Как си?" синеочко. Ще ми мине(не няма - обичам я...).

Прибирам се, тръгвам пак. "Книгата?", "да, добре". Сините, тези морските. Кафе, шоколад, 40 минути...после футбол. В рейса, малко музика - Еtta James - At Last...

Малко дете, точно както всички останали и различно, шоколадово. "Обичам слънцето" чета в черните, маслинени, очи.

И аз го обичам. Обичам морското, безкрайното, обърканите(забъркани)книги. Обичам кестените и въпросите, с невинаги точни отговори. Обичам небесата, мъката и слънцето рано сутрин, така топло...

Обичам слънцето, отразено в очите ви!!!