Цикличният Спасител*

* Кратък разказ от Аугусто Монтеросо

В гората се знае, или би трябвало да се знае, че преди и след Христос е имало безброй Христосовци. Всеки път, когато някой от тях умре, незабавно се ражда друг, който проповядва винаги същото като своя предшественик и бива посрещнат съобразно господстващите в момента на пришествието му идеи, но не и разбран. Приема различни имена и може да принадлежи към която и да е раса, страна и дори религия, защото не е религиозен.

Във всички епохи биват отхвърлени. В определени случаи, най-славните, отхвърлянето става насилствено - чрез кръст, клада, бесило или куршум. За тях това е блаженство, защото съкращава срока на мисията им и са сигурни в ценността на своята саможертва. Обратно, натъжават ги времената на "взаимно разбирателство", в които нищо не им се случва и отшумяват незабелязани. Предпочитат яростното отрицание пред пасивното съглашателство и ешафорда или разстрела пред психиатъра или амвона. Най се страхуват да не умрат твърде стари, след като са спрели да проповядват и да се стараят да научат на нещо онези, които нито го желаят, нито го заслужават; потиснати, защото знаят, че както те някога, някой нетърпеливо чака мига на смъртта им, за да се появи на бял свят и да започне отначало.