Докато вървях към репетиция днес се замислих...

Добра съм.
Мила.
Понякога щура.
Искам да нося щастие.
Искам да нося усмивки.
Не обичам да наранявам,
тогава плача.
Но хора, защо и вие
не опитате, поне за малко,
бъдете добри.
Няма да чета лекции.
Няма да поучавам.
Няма да критикувам.
Няма.
Не знам какво точно правя,
но го правя...
Ето го:
Омръзна ми!
Винаги вие да сте правите,
наранените,
обидените.
Винаги да съм виновна,
нежелана,
отхвърлена.
Наранявате ме.
Боли, не много,
достатъчно.
Любовта ви,
омразата ви,
пренебрежението ви,
думите ви,
страха ви, всичко ваше...
Но не мислете,
че ще спра да се усмихвам.
Това съм аз!
Може да ме боли,
но съм силна,
ще издържа!
Ще ме удряте,
изнасилвате,
пребивате до смърт
и пак ще се смея.
Ще ме изгаряте отново жива
и аз пак ще се зараждам
като феникс от пепелта.
Няма да ме промените...
Ще се смея докато умра!