Красота

Мен ме мъчи красотата.
О докога? О докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче,
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич плиска,
ту слово пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва...
Мъчи ме още, красота!

(не е мое)