Мария както винаги се беше облякла леко, защото както винаги и беше топло.
- Болна си - каза майка и - обличай се, че да не си останеш вкъщи!
- Ама мамо, чакат ме вече...ох добре де, ето облякох се, доволна?
Наистина отпред я чакаха всичките и съученици...
Вървяха покрай някакви блокове и търсеха къде да седнат, нямаше една пуста пейка..що за град?! Един голям паркинг само с пейки, а идеално! Тъкмо си бяха харесали една мини галактика от пейки, където щяха да се съберат и едни момчета седнаха там...По дяволите! Е седнаха на едно по-малко място...
Мястото се превърна в срая с 2 легла един отровно зелен изтърбушен диван и голям дървен гардероб. Както винаги Николас и Алекс играеха нещо на пари...Подмятаха някакви стотинки из цялата стая, после петолевки, десетолевки....не че някой им обръщаше внимание...та те правеха това по цял ден.
Мария вече се беше разсъблякла, беше по боди?! Толкова гореща кръв...топло му е на човек...Бяха седнали с Петър на изтърбушения диван. С него тя почти не говореше, никога не са имали добри взаимоотношения. Почувства едно нежно докосване по лицето си, после по ръката...
Стресна се, забеляза някаква жена от азиатски произход в стаята. Сервитьорка ли?! Та те бяха на пейки/стая някъде си из града.
- Зарята ще бъде цели 2 минути - каза момичето, което имаше неверояно много цветове в косата - надявам се да ви хареса. Ще бъде невероятно!
- Марчето ще го види по-рано нали? И нейното ще бъде по-прекрасно от всичко! - каза изведнъж Константин и я погали по главата сякаш е негово дете и скоро ще получи подарък.
Тя беше там, където не беше одеве. Седеше на едното легло, а до нея Константин я гледаше с голяма усмивка на лицето, една топла, добра усмивка. Той обичаше да я гали по косата, винаги го е правил като по-голям батко, който я защитава от злото.
Мария гледаше снимка. Един огромен промишлен комин, а навсякъде около него запустяло...и освен това навсякъде около него, в пустощта разбира се, имаше едни малки, миниатюрни човешки фигурки, облечени всички до една във феерични сини рокли. Статуи ли бяха?
Във фейсбуук прозореца и мигаше, че е получила съобщение. Адресирано от "zarkoooo"..."Кой може да е това? Не познавам такъв човек." Цък...................
- Хайде, ставай, трябва да пием лекарствата, 9 часа е вече!!!
- Ох, мамооо, отиде ми хубавия сън. Сините феи и не си видях подаръка...
- Седни го досънувай де, аз така правя.
- Не става, беше необикновен...
- Болна си - каза майка и - обличай се, че да не си останеш вкъщи!
- Ама мамо, чакат ме вече...ох добре де, ето облякох се, доволна?
Наистина отпред я чакаха всичките и съученици...
Вървяха покрай някакви блокове и търсеха къде да седнат, нямаше една пуста пейка..що за град?! Един голям паркинг само с пейки, а идеално! Тъкмо си бяха харесали една мини галактика от пейки, където щяха да се съберат и едни момчета седнаха там...По дяволите! Е седнаха на едно по-малко място...
Мястото се превърна в срая с 2 легла един отровно зелен изтърбушен диван и голям дървен гардероб. Както винаги Николас и Алекс играеха нещо на пари...Подмятаха някакви стотинки из цялата стая, после петолевки, десетолевки....не че някой им обръщаше внимание...та те правеха това по цял ден.
Мария вече се беше разсъблякла, беше по боди?! Толкова гореща кръв...топло му е на човек...Бяха седнали с Петър на изтърбушения диван. С него тя почти не говореше, никога не са имали добри взаимоотношения. Почувства едно нежно докосване по лицето си, после по ръката...
Стресна се, забеляза някаква жена от азиатски произход в стаята. Сервитьорка ли?! Та те бяха на пейки/стая някъде си из града.
- Зарята ще бъде цели 2 минути - каза момичето, което имаше неверояно много цветове в косата - надявам се да ви хареса. Ще бъде невероятно!
- Марчето ще го види по-рано нали? И нейното ще бъде по-прекрасно от всичко! - каза изведнъж Константин и я погали по главата сякаш е негово дете и скоро ще получи подарък.
Тя беше там, където не беше одеве. Седеше на едното легло, а до нея Константин я гледаше с голяма усмивка на лицето, една топла, добра усмивка. Той обичаше да я гали по косата, винаги го е правил като по-голям батко, който я защитава от злото.
Мария гледаше снимка. Един огромен промишлен комин, а навсякъде около него запустяло...и освен това навсякъде около него, в пустощта разбира се, имаше едни малки, миниатюрни човешки фигурки, облечени всички до една във феерични сини рокли. Статуи ли бяха?
Във фейсбуук прозореца и мигаше, че е получила съобщение. Адресирано от "zarkoooo"..."Кой може да е това? Не познавам такъв човек." Цък...................
- Хайде, ставай, трябва да пием лекарствата, 9 часа е вече!!!
- Ох, мамооо, отиде ми хубавия сън. Сините феи и не си видях подаръка...
- Седни го досънувай де, аз така правя.
- Не става, беше необикновен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар