13 души са на масата...седя и просто наблюдавам. Всеки вика през другия...да не би някой да не чуе какво ще каже, а всъщност никой никого не чува. Всеки слуша само звука на собствения си глас...
Демончето К. се ядосва, че не може да направи нещо и се опитва да разубеди тези, които могат.
Демончето Д. решава, че на приятели не е нужно да прави услуги, приятелството не е това, какво знаете вие?!
Демончето В. подкрепя Д. като споделя великата мисъл "Ама ти да не си длъжен бе!"...(Не е длъжен, но що за приятел?)
А на съседната маса няколко ангела...Външно много си приличат с моите демончета, но душите им са по-чисти...Не намразват приятелите си за малките неща, не са скъперници, не плетат интриги постоянно...
Те нахраниха едно бедно дете, въпреки че нямаха толкова много пари.
Къде е моето място...сред демончетата, наричащи се мои приятели?
Сред ангелите? По средата?...в нищото?
Моралите се разминават, идеите, въображението, желанията, мечтите....Приятели са ми, но аз просто не съм за там...Съжалявам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар