Лимони с мед...

...или защо не мога да загубя вярата си в света :)))

Софи стана късно. В училище сигурно вече течеше третия час. Обичаше да ходи на училище, не беше избягала, но беше болна. Доктора ú каза да си седи вкъщи, защото много кашля, а студеният въздух отвън няма да ú помогне да се оправи по-бързо.
 Навън грееше топлещото февруарско слънце. Не топлеше...просто беше топло спрямо всичкия този сняг. Нашата героиня хапна, облече се, уви главата си в топлия шал, сложи пухкавата качулка и се отправи към рейса. Контролната по история я зовеше...Историята никога не ú беше вървяла...
 Не се чувстваше никак добре. Качи се в рейса, сложи слушалите и потъна в света на музиката...А знаете ли, че музиката може да действа също както наркотик...Да не можеш да живееш без нея.
Отпусна се и почти се унесе, но когато врата на рейса изсъска на следващата спирка, тя се стресна. Много обичаше да седи на първата седалка, за да може да гледа пътя пред себе си, а също така и хората, които се качват.
Качиха се поне 10-тина човека, а накрая един дядо, едвам пристъпващ. Бяха увеличили билетите с 20 стотинки отново. В главата ú се появи картина на живота на дядото: Прибираше се сега от пазар, ще се прибере в малката си схлупена къщичка на село, кучето ще го посрещне с весел лай. Той ще му даде къс от малкото хляб, който му е останал...Всичко това прекъсна, когато шофьора с усмивка каза, че билетите са поскъпнали и дядото трябва да му даде още 20 стотинки. Човекът се смути, явно беше запазил само 2-та лева и нямаше нищо друго. Шофьорът все още така усмихнат му каза да се качва.
След 10-тина минути дядото явно беше изровил някоя и друга стотинка и беше намерил нужните 20. Подаде ги на шофьора и настояваше да ги вземе. Шофьорът се засмя и каза "Няма нищо, дядо, задръж си ги за теб."...
Това накара Софи да се усмихне...Дори и малките жестове, тази усмивка, тези 20 стотинки. Все пак има и добри хора. Тогава и дойде мисълта, че няма как да загуби вярата си в света, защото винаги ще има добри хора, усмихнати хора, те няма да изчезнат, колкото и познатите ú да са на това мнение.
Но тя се замисли и за друго, мислите и отново прескачаха от едно на друго...Чудеше се дали и богатите хора, които постоянно правят своите партита с дарителски цели, са наистина толкова добри колкото и обикновените хора. Дали това, че събират дарения за наболели проблеми, а в ежедневния си живот се държат надменно с обикновения човек на улицата, ги прави добри...Дали не се опитват да подкупят съвестта си и да изкупят греховете си.
А дали и обикновените хора не опитват да подкупят съвестта?

Не надали...някои хора са просто родени добри, без значение какви са...

П.П. Споделени мисли от едно Танче, преименувало се за момент на Софи :)))