...на място, което те допълва.
Не местата, а хората допълват, запълват, изграждат, рушат, обичат, заливат, отливат те като малка статуетка. Като глина те оформят и ставаш себе си. Себе си, толкова, колкото си него или нея.
Аз съм толкова теб,
не спя и пиша, пия много кафе и не бързам.
Ти си толкова мен,
спиш, дори и да сънуваш кошмари, не пиеш кафе и винаги бързаш нанякъде.
Днес си откраднах целувка за миг и избяга.
Днес си открадна прегръдка за миг и те пуснах.
Има нещо общо между всичкото това разменяне, заменяне. Всичкото оформяне, заформяне на нови светове и кални топчета с трева и обич. Какво е то? Цигарен дим и оранжеви пердета?
Няма коментари:
Публикуване на коментар