...защото ми се пише. Имам толкова много да кажа и почти никакви думи. Главата ми се е запълнила с какви ли не неща - от високи обувки, през тревоги за есенни образи, до смисъла на живота.
Сякаш забравих какво е да пишеш. Закърня. Изчезна някъде. Малко ми е тъжно, но музата ми се е забила в някаква небивала радост и щастие и малко е занемарила по-артистичните си занимания. Музата ми често спи до мен.
Бликам с идеи и също така с неизпълнението им. Само записвам. Кой знае някой ден ще бъда тъжна и много активна. Ще запълвам мъката си не с ядене, а с много фотография.
Точно тогава, когато решиш, че това наистина е любов и ще си тръгнеш.
П.П. Боли ме глава и искам да дойде утре. Май не звуча като много щастливо дете, или просто съм се заразила с мрънкане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар