Тъмно е, а вече е ден.
Утро, потънало в тъмнина.
Прозорци, запълнени
не с картини, а с боя.
Черна, непрогледна боя.
Тъмно е и всички спят.
Ден, а всъщност нощ
се разиграва зад завеси.
Скрито и потайно
всички будни са, а всъщност спят.
Тъмно под очите на децата,
спят ли те, когато
светлото е тъмно и живот
изсмуква всичко и назад.
Въртят ли се?
Въртиш ли се в завивки балдахинови
и сънуваш ли хилядите светлинки
на тъмнината. Събуждаш ли се,
за да видиш хилядите чернотии
на светлината.
Тъмно е в стаята - светлини не светят - екран на измислена машина. Пердета покриват и черни котки съдират същността на нещата. Ставам. Отдавна съм станала. Ще изляза - ако стоя още малко, ще стана тъмното. Ще бъда черното. Аз съм светлина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар