погледай вятъра.

Пиша ти, само тук. И какво като четеш. Спирам да пиша ТУК. Поне за теб - вече не. Ще си направя папка и ще си събирам неща. Какво ли ще си спомням след време? Най-вероятно нищо. Пиша за себе си вече. Ако искаш да четеш нещо - ела и го намери. Или говори с мен. Не със стени, не със себе си - така няма да разбереш мен....

За останалите 2-3 читатели на блог-а ми...продължавам да пиша. Не за него. Ще пиша за малкото черно топче в краката ми, спи спокойно от час. Ще пиша за точките на чорапите си. Ще пиша за сладолед и ледени късове от планините. Ще пиша за музика, за изкуство, за танци - да танцува ми се. Може би ще започна да го правя сама вкъщи - тоест никога. Да бях сама - за ден-два. Ще пиша за негативи, за копия, за остриета, за паркети, за модели, за сняг, за палми и всякакви неща. Портокали, да.