Безкрайно време
осеяно с изгнили,
черни души.
Дърпат надолу,
все надолу, все по-,
по-надолу.
Елате, клетници.
Потъвам дълбоко -
бяло в черното,
зелено в есен и сняг през лято.
Говори ми. Говоря.
Говори. Говоря.
Не чуваш ли?
Тихо капят, прокапват,
тежко падат, пропадат.
Черни. Отрови. Тровят.
Бързо, с малки почивки.
Победоносно откъсвам се
с мъртвешки стон.
Победата на мъртвеца.