ouh, Nightkisser.....
don't you come by?! ... nightkisser.... а на теб не ти се излиза, а на теб не ти се отсъства, а на теб и на мен и на теб.
you always comes. ouh nooo, you wont come bаck to me.....
кафенето ще спре да живее. сервитьорът ще остане в нощното заведение, а сервитьорката ще скърби по нечия душа. ще откажат и да влязат, за да включат касовия апарат, няма да облекат униформата си /ризката и черната поличка/ подносът ще го оставят неизмит, а касата празна, ключът ще е в джоба на джинсите, захвърлени на пода след последната смяна. колите няма да светят с техните фарове, шофьорите няма да са изнервени и няма да натискат клаксона, дъждът няма да вали, а слънцето няма да падне. ще бъде вечен ден, пуст и мрачен, като зимна пустиня със снежни песъчинки, всяка от тях каменна.
може би това е била съдбата на кафенето, да огаснат всичките му нощни лампи, да бъде затворено, а столовете да трупат прах, чашите да жадуват устни, кафето да кисне.

ouh, nightkisser.... come back...

това е смисълът на светлината, да присъства навсякъде. това е смисълът на светлината, за да можем да умрем без нея, това е тя. впила се в нощните лампи, чакаща непознати да се срещнат.
кога ще срещнеш мен, покрай някоя нощна лампа до прозореца, непознати мой. кога.

P.S. всяка вечер обличам вечерната рокля, обувам обувките и те чакам. ще минеш ли някога. на дъжда му омръзна да вали върху празните лица на минувачи и да се стича по твърдите плочки на тротоара. мини. непознати мой. ще те снимам.

ra.