ако можех умирайки,
да се доближа,
само секунда до теб.
да бъда теб, да чувствам -
теб.
горещо е и вали, наводнявам се,
тичам, скачам, бързам -
притеснена, несекващ порой
от думи, които някак липсват.
цинична линия на реалността
преплита сън и реалност,
а ти си в дъното и бягаш.
към мен или от мен,
и двете, крещи детето
на отсрещния тротоар.
покажи ми малко любов
на два магнита със северни полюси
един към друг - сега.
понякога привличащи се.
всичко е хаотично в момента,
а момента продължава прекалено дълго.
почивка от реалността?
Няма коментари:
Публикуване на коментар