Публиката утихна. Морето се отдръпна, вълните заскимтяха, водораслите танцуваха в едно с вятъра. Жаждата за мъст и спокойствието бяха равни и може би затова всичко беше в покой. Марс спеше на безлюдния плаж и сънуваше. Сънуваше цветни спирали и най-красивия звук. Ако плътта му беше истинска, нямаше да е красив. Ако мислите не бяха умора, смърт и покруса, нямаше да е красив. Плътните усои на съзнанието се бореха със мъка. Ако просто беше умрял...лика-прилика би бил на поета. Няма смърт, няма романтика, нито холера, нито рак, нито бик, който да го прониже. Само сън и в съня тя. Портрет на жена като момиче, без усмивка и без шепот. Един протяжен вик и порой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар