Прибирам се късно за пореден път. Ти спиш, някой плаче в съседната стая, друг пее, трети се смее. Усмихвам се, колко сладко спиш с тази възглавница на главата. Почивка, мия си зъбите, готвя се да лягам. Отново съм забравила, че имам работа да върша, сядам, отварям лаптопа, отварям програмата. Па! Уплаших ли те?!
Втората снимка е снимана през далечната есен на миналата година, когато се занасях с новият апарат едва за втори път. Ти снимаше едно момиче и родителите й, които носеха някакви щайги с храна, не си спомням, аз се навъртах и снимах изоставен строеж. А когато се отегчих като котка в горещ юлски следобед, просто се скрих зад гърба ти. И го снимах. Гънките на кафявото ти зимно яке, което много не харесваш, са осветени от късното слънце.
Седейки в тъмната стая сега, вместо да си обработвам кадрите за утре, аз си представям как се облягам на този гръб, става ми топло на бузата, а ти шепнеш "Таня, махни се от там, снимам, ей..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар