Хубав ден бе днес...Станах, лекарства, скука. Ха, и Гюлчето звъни, "Какво ли иска?", ха вярно бе, на танци сме. Съвсем забравих. Оправяй се, обличай се, коса, лице, зъби, усмивка, къде без нея?! И хайде хуквам на репетиция. Гюлчето звъни пак, "Аз днеска няма да идвам, съжалявам", емииии добре, без теб тогава.
Вървя си по улицата и чопля някакво растение, ама от рано ме удари музата, как го завъртях какво направих, хубавко, ще го дам на Зуз. Да я усмихна. Оф, изпуснах го, по дяволите...Е няма нищо, нещо друго ще направя. :)))
Ох, забравих че не съм яла. Ама стомаха си се обажда, я да си купя тогава едно кроасанче. О супер, тъкмо и през Зу ще мина. Дали не спи още? Дали и тя е забравила?
"Хей, хайде на танци, да не би и ти да забрави?"
"Ааа, не, ние днеска няма да имаме репетиция. Не знаеш ли? Хайде качвай се горе да те видя!"
Еее много гот ми беше с нея, то винаги ми е така. Попя си момичето, аз си се посмях, понапече ни слънцето, абе кеф...Фъстъци, портокали, сладоледи...Красота!
За жалост трябваше да се прибирам, да уча. Уф, на кой му се учи в тва време. Остава ми малко до нас. Ха, телефона звъни, Дани! Изненадаааа! "Танче, къде си? Чакам те на оная чешма дето се разделят трите пътя..." Аз не цепя, както винаги...Е дообясни ми и аз какво да правя, ми хайде и Дани да видя. Ох, какин сладур. Шматка, липсваше ми 2-3 дни...Така е.
Е прибрах се най-накрая. Сега какво? - Задачиии...Е да, ама не! Сега вече си ме изджаса като ядрена ракета музата. Какво, какво ли да творя. Хрумна ми! От една седмица имам едни идеи свързани с дизайн на тениски...Изкопах аз една стара тениска, дето за нищо не става...И режи, ший, мери...Мале стана страхотна. Не мога да и се нагледам. Ще вкарам някоя и др. снимка.
И така, е после трябваше да решавам задачи, но не е болка за умиране.
Е това беше от мен. Мале кеф ми е чак. От кога не бях писала. :)))))
Поздравче: D2 - Прости ми (Готини спомени навява...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар