А представи си...една малка дървена къщичка в гората. Пролет е. Далеч от градски шум и суета. Свежо...вечер. Звездното небе изглежда като един от онези феерични шалчета, които просто блестят...Луната - сърп, красива както никога до сега.
И света е спокоен. Тишина, красота царят навсякъде. Представяш ли си?
Не мислиш ли, че би било прекрасно. Поне за малко...забрави за компютри, телефони, джаджи там всякакви. Почети малко поезия, пусни стария грамофон, усети дъха на гората.
Чувства, ухания, вкусове...всичко се смесва в една магическа отвара, която те отвежда там, където можеш да се почувстваш добре.
От мен стига толкова, но имам въпрос към теб...
Сам ли си?
П.П. Louis Armstrong - Such a wonderful World
Сам съм :D
ОтговорИзтриване