Всеки ден ставам свидетел на какво ли не...Е такова нещо не бях виждала. Вчера, 22 ноември, беше един обикновен сив ден, със своите весели и тъжни моменти. Обаче беше така до един момент...
Беше към 1 и половина, в рейса отново е пълно, но някак празно. Просто прекалено много кухи същества, но както и да е...не съм нещо повече от тях. Още бяхме в града, мисля беше на светофар...и аз както винаги си блея през прозореца, кой знае какво може да видя?! И да, видях го...
Едно малко дете, момченце, легнало на земята, незная от болка ли от какво. Но това е нормално, всяко дете с нормално детство е падало някога на земята. Не това ме шокира така. Ситуацията беше таква: Детето лежи, не става...групичка от други деца, може би съученици, наобиколили го и му се подиграват, смееха се с пълно гърло...едно единствено от тях се опитваше да му помогне...и най-лошото, една възрастна жена също седеше сред децата и бездействаше, а също и магазинерите в отсрещните магазини, хората на улицата...
Безразличие.
Децата могат да са жестоки, но защо и възрастните го правят?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар