Спомням си, когато бяхме много близки как ми споделяше мислите си за другите...как винаги намираше нещо нередно или неправилно в държанието им...как винаги имаше някакъв дразнещ те кусур...как се опитвах да оправдавам приятели и близки и как някакси доводите ми бяха малко детско наивни...ти беше прав в повечето случаи...Имам чувството, че се превръщам в теб...винаги съм знаела че няма безгрешни хора....забелязвам обаче, че грешките и недостатъците им на моменти ме ядосват. Наивността ми отлетя нанякъде...Понякога нямам желание за нищо, защото се отчайвам от хората, които ме заобикалят...отвратителна съм!
Не те обвинявам за нищо...просто явно съм прогледнала..."не съм песимист, реалист съм" ми казваше понякога...май си бил прав. Понякога просто ми се иска да не бях свалила розовите очила иии да съм си същото дете, вярващо на всички, чиято усмивка беше постоянно на лицето му...Ще ми мине..а в неделя смятам да направим бой с водни бомбички в парка, ще е забавно ;]
Поздрав с песента: Led Zeppelin - Dazed and confused
Няма коментари:
Публикуване на коментар