Меланхолично - усмихната нирвана

Не мога да го обясня...

а и не искам...

Някак ми е толкова спокойно...отпуснато може би...

С огромна усмивка на уста...

Някак застинала...не че не е искрена,

просто мислите в главата са абсолютния контраст...

Меланхолията...винаги през есента ме хваща.

И все пак ти си виновен за усмивката...

Една меланхолично - усмихната нирвана

ме е налегнала...

и честно казано си ми харесва

Това съм аз, без преструвки

и фалш...приятно е, спокойно, достатъчно...