Дон Хуан и това да бъдеш недостъпен

...
- Никога не съм използвал никого - казах искрено аз.
Но Дон Хуан продължаваше да твърди, че съм го правил, затова аз трябваше глупаво да си призная, че съм се уморил и отегчил от тях.
- Да бъдеш недостъпен, означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите - продължи той. - Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!
Дон Хуан  определено ми нанасяше удари под кръста. Разсмях се и това, изглежда, му достави удоволствие. Той ме докосна едва-едва по гърба.
- Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
Казах му, че в моя ежедневен живот е немислимо да си недостъпен. Мисълта ми беше, че за да функционирам, трябва да бъда открит за всеки, който има нещо общо с мен.
- Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен - обясни спокойно той. - Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.
- Това е противоречие - казах аз. - Не може да бъде недостъпен, щом се намира в този свят всеки час, всеки ден.
- Не ме разбра - каза търпеливо дон Хуан. - Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа.

"Пътуване към Икстлан" Карлос Кастанеда

П.П. Аз дали не съм ловец?