Съкровищата

Пластмасов Джери, стихотворение за мен, картина с мааааалка грешка при оцветяването, розички от сламки, малки цветни листчета с пожелание и песен, парченце полилей (това не знам как се пише), морски пясък, шише от Кока Кола...

Мога да изброявам 10-тина страници...Моите съкровища...

Докато стана на 30 сигурно ще имам къща/апартамент пълен с 85764569749376450670457938474 милиарда малки и големи, странни на пръв вид неща...а някои и съвсем обикновени...Подаръци от някой или просто навяващи ми приятни спомени предмети...

Дали можеш да консервираш спомен да кажем в метална гъба, превърната в гривна...която винаги се мотае по бюрото ти и майка ти се чуди "Защо не изхвърли този боклук?"...

Това не са боклуци, това са съкровища...

Преди 20-тина минутки видях публикацията на много близък приятел във Фейсбуууук...Тя гласеше следното: Споменът за щастието не е вече щастие, но споменът за болката е двойно по-голяма болка.

Аз пък си мисля, че точно тези малки нещица, които съм си събирала откакто се помня са моите спомени за щастие. В този точно определен момент някой се е постарал да направи или просто да ми подари нещо...От този миг това става съкровище..Мисля че, когато подариш нещо влагаш малка частичка от себе си в него. Дори и да не го знаеш, така става...Даааам :))))

П.П. Днес не съм много добра в писането...но темата беше хубава..Виж Стояне, пиша и за красиви неща :)))