Да ви имам егоистичното съществуване...
Скапано е.
Не е възможно да ти пука само за теб и за никой друг...не е възможно да се интересуваш от толкова малко неща...или е?!
Или пак нещо в мен не е вред...то е ясно че съм хаос, но какво си ти?!
Ужасно се ядосвам.
Класа е бил заедно 5 години, и годините бяха хубави...не че всеки се харесва с всеки...няма как...но по дяволите! Какво искате да ми кажете, че ще се забравим ей така, минава бала и всеки накъдето иска...то е ясно че няма да е точно така...но толкова безразличие ми идва в повече.
Ето защо съм болна...
Не, не, не съм болна от безразличие...болна съм от вас. И все пак не искам да ви забравям...Предпочитам да съм ви ядосана, да ми липсвате, да съм тъжна отколкото безразлична...
не веднага не в първите година две или три даже и четири /за време на бакалавър/ но след това действително търгва в различна посока - магистратури, семейства, кариера, и да иска човек няма време, а и всички са в различни точки на света :)
ОтговорИзтриване