Вятърът, който искаше да е море

Никой не го харесваше, може би защото правеше много бели...или така мислеше той...

Но, наистина, беше си голям пакостник:

чупеше клони, чадъри,

буташе,

отвяваше нечии думи,

разрошваше новите прически на момичетата,

а като се съберяха с дъжда, белите ставаха до небето...

Но такъв си беше той, едно дете, което иска да играе...

И представи си, драги читателю, какво му беше на детето, когато чуваше само лоши думи по свой адрес, и когато нито момичетата, нито момчетата искаха да играят с него...

Вятърът беше слушал много за морето, как децата обичат да играят с него, големите плуват, водата е чиста и необятна, и как всички лятото мечтаят за море, а не за вятър...И така в него се зароди мечтата да стане море.......

Събудих се рано сутринта, някаква баба беше объркала номера...след като ú казах, че има грешка, и след като ми затвори много грубо телефона, отидох да си сипя мляко. Обичам мляко.

Седнах да уча, цялото ми ежедневие преминаваше в учене...И както се бях съсредоточила много приятно го чух...чух морето...вълните, малките и големите, които се разбиват в пясъчния бряг...Морето беше тук, в моето малко планинско градче...или поне така мислех...Ох, морето, този звук изпълни цялото ми същество с някаква неистова радост...

Всъщност това беше вятърът...Да, точно този вятър...той беше море...

Не зная колко хора е развълнувал тази сутрин, но аз наистина го обичах...

Той беше един прекрасен вятър, напомнящ море...

П.П. Аз, всъщност, обичам и вятъра като вятър, не ме разбирайте погрешно...