мълча си.

Така наистина ми е добре...

щастлива съм по мой си начин...

живея в мой си свят, в който царят хаосът и красотата...

Мълча си.

...така и така малко са тези, които разбират...

още по-малко, тези които искат да разберат...

Не че нямам какво да кажа...

просто чувството да не си разбран е доста скапано...

като чувството да изядеш червея в иначе доста сочната ябълка.

И някак предпочитам да мълча.

А всъщност научавам толкова повече като се заседя и слушам...

чувам цели животи, 

мечти,

цели,

посоки,

континенти,

любови, 

раздели...

Чувам целият свят...

Мълча си. 

Светът е прекрасен...