...но имам ужасното чувство, че аз си седя на едно място...докато седя на едно място...с детския си още, наивен, мироглед...докато летя из облаците, плавам в безкрайни, бездънни океани, докато се рея в космоса...всички са толкова реални...Ама толкова буквално реални...Сивото ги е обгърнало и не пуска, ежедневието изсмуква младите им души...И по дяволите, приятелите ми се превръщат в едни тела, не знам какво има в тях, но не е душа...може би някой компютър...Програмиран да мисли само за храна, храна, храна, сън, сън, сън, секс, секс, секс, Интернет...клюки, лъжи, безразличие, омраза, заблуди...Не искам да се променям...няма да стана безлично същество!
П.П. Октоподите са готини! :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар