За хората и нещата...

...без които не могат, или така си мислят...

Или просто много ми се пише, но не знам за какво. :(

След около 3 часа една идея гениално ме връхлетя!
И започвам от начало...За хората и мечтите...

И така приеха ме да уча нещото, което най-много исках на света...И вече го уча 1 месец...И по дяволите казвах си "Мечтата ми се сбъдна, аз би трябвало да съм най-щастливия човек"....но някакси не е така. Всичко е като по старому, е не точно, но не съм изпадала в някакви щастливи, подскачащи, смеещи се, хубави прекрасни състояния...Вместо това се чудя на себе си...

И така един ден излязох с един много близък мой приятел и говорихме за мечтите...и той много правилно ме поправи "Това не е мечта, това е цел"...И наистина като се замислиш...целите са постижими, мечтите са тази утопия, това почти винаги невъзможно нещо, което иска човек...Те са това, което поддържа духа ти, кара те да се бориш...да се стремиш към нещо прекрасно, та дори и да е недостижимо...

Мечтите са двигателя...те са силата и слънцето, и въздуха, и водата... Мечтите са самият ти...

И така една от целите ми се сбъдна...А мечти много...

Мечтая за малък безлюден остров, за безкрайни пътешествия в морета и океани...в космоса...Да летя...

П.П. Обичам!