Бълбук

Бълбук, бълбук...

Как да ти кажа...Не харесвам разбирането на обществото за живота...Раждаш се, учиш, работиш, семейство и умираш "щастлив"...
А дали наистина си щастлив?! Кажи ми, Бълбук!
Е да, наистина, да учиш не е никак скучно, едно такова любопитно, интересно, приятели, купони, знания, умения...Виж за работата не зная, но ти може би знаеш Бълбук...Кажи ми за нея, май не е особено приятна. Скучно, откъсва те от приятелите, няма много купони...работиш за едната сигурност...Дали наистина ти е нужна сигурност в свят, толкова перфектен...Света е в синхрон със себе си, съществува един баланс...
Бълбук, дали съм намерила този баланс и затова винаги съм толкова спокойна или просто хората покрай мен са прекалено неспокойни...Бълбук, за това те харесвам и ти си спокоен, усмихваш се, усещам мир и красота...
И да, Бълбук и всички останали, аз съм скапано хипи...
Отклоних се...ииии семейството е прекрасно нещо...може би защото бебетата са сладки, и прането на килими е забавно през лятото и сладките през зимата, и всички прекрасни мигове, но НЕ, просто не...
Не искам да умра във фалшиво щастие...Бълбук, ако се замислиш, колко от хората, които познаваш са искали нещо от живота и не, не че не са щастливи, ами просто някак...
Бълбук, мисля, че ще ме разбереш.
А това трябваше да е само увода...надали ще напиша всичко, което е в главата ми. Идеята ми беше да ти обясня как искам всичко...не, не, не материални неща, искам приключения, искам да мога да правя различни неща - да рисувам, да снимам, да танцувам, да се занимавам с грънчарство, с парашутизъм ии всякакви такива неща...Да пътувам, да не знам...да ловя риба, да играя ...

П.П. дали съм болна от някаква неизлечима болест, наречена мечтател, Бълбук...или ще ми мине...Дано не ми минава...