Парното е студено, стаята не толкова, но съм се свила на топче под двете завивки. Заспивам като бебе, ужасно съм изморена - не мога да си почина от известно време...Може би заради всичко това в главата ми.
И ето ме в стаята, може би е неделя, слънчево е, прекрасно. Ще излизам да снимам...
Пада ми единият зъб, чувствам се зле. Отивам на лекар - имала съм някаква странна отрова в себе си, тялото ми я създава, няма лечение, до седмица ще умра.
Прекрасно!
И без това вече почти месец обмислям варианти, най-различни, колоритни и не толкова, да се самоубия. Нещастна съм. Ужас. И все пак какво мога да направя в това време. Седмица - ще обичам!
Реалност: Обичам те! - О, не, всичко е толкова сложно, недей, не ме обичай, няма да се получи, стой там...
Сънят: Обичам те! Не, тихо, замълчи, умирам. Не, не се лигавя, не го казвам просто така, реалност е! - И аз те обичам, просто толкова ме е страх.
Прегръщаш ме, усмихвам се. Ще те обичам седмица, ще ме обичаш седмица. Разрешавам ти да те е страх после, да не си сигурен, да мразиш дори.
Прекрасно!
Щастлива съм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар