Слънце и скрито слънце,
и чай с ябълка и канела,
малко шах и много поезия...
Червила, развети коси,
отражатели и смях...
Поезия и музика... и още смях и усмивки.
И лекции разбира се.
И още лекции...
лекции...
лек...
Лека полека нещата си отиват към края
или пък към началото, не че знаеш за какво говоря.
По-добре...не трябва, недей.
Живея, живее ми се.
Щастието е абстракция,
както и любовта,
пеперудите
и самотата....
А за голотата на душата да не говорим.
Пинк Флойд пеят за как искам да си тук...
а ти ми обясняваш как ще дойдеш някога, някъде...
Цялата се съблякох пред теб, душата, смеха и тъгата.
Дали разбра въобще, и дали ме слушаш...
понякога си по-отнесен и от мен.
Няма нищо мечтите са прекрасни.
А целите - дано си взема изпита.
и после...текила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар