Егоист.

Много искам да
се извиня.
Съжалявам,
не зная как,
защо, какво
ти правя...

И на него,
и на нея,
и най-вече на себе си.

Очевидно,
очебийно,
сърцетупно
и ужасно
наранявам,
теб, него, нея,
себе си.

Егоистично
искам, искам, искам
аз да съм щастлива,
а някак си не става...

Егоистите са нещастници.
Нещастно уж уча, и се смея,
плача и питам. Въпросителна?

Искрено,
истински,
най-наивно
се извинявам. Зная
няма как да стане.
Съществувам,
там е проблема!

"Как го правиш?"
Как ли? Дишам, смея се,
крия себе си зад 9 планини
в десетата. Зад три стени
и осем океана един над друг.
Вселената ме крие,
а всички искат и искат
да знаят. Какво?

Егоист съм, пазя го,
за мен си, глупаво
и по детски. Моето си е мое.
Не ми пипай душата, сърцето,
свободата.
Извинявай, не знам
защо съм такава...

Проблемна, проблем
за теб, за него, за нея,
за себе си. Скачам.
Въпросителна?!