35...

...стиха.

непубликувани,
там някъде събират
прах и отрови.

мишките ще изгризат
всички забулени думи
и ще потънат в
забрава.

35...е много са си, никога не съм мислела, че мога, не аз всъщност не мога да пиша добре, но някак олеква и ти е едно пеперудено, изумрудено на душата...хаха.

ще си отворя един клуб на несподелящите своите стихове. и ще пием лимонада с мед и седнали на дървен под ще си говорим за всичко, за всичко друго, но не и за поезия.

самият ни живот е поезия, достатъчно е да се огледаш, и ще говорим за разни пейки в парка, и разни усмивки по улици, разни сладоледи и румени бузи и не знам. бенки може би, коси отвени от вятъра, дървета - такива само за катерене, скрити в разни тайни дворчета.

и вятър и облаци и морета и всичко.

шоколад.