Понякога...

...And you need to heal the hurt behind your eyes ...

...Still it don't mater if you won't listen ...

Бла бла...днес не заваля, исках да си поплача в дъжда.

Говоря, кой ли ме слуша?! 

Слушаш ли?

Чуваш ли ме?

Всъщност измълчах ти всичко. Измълчах си всичко, което трябваше да кажа. Разходих се, помълчах си, заболя ме малко, много, достатъчно.

Мога да ти говоря много за всичко, което ме вълнува, развълнувало ме е до небето и... морето.

Имам празник днес. Дете съм още...

Това ли е проблема?

Надали.

Обичам всичко детско в мен. Колкото по-детско, толкова по-истинско, по-реално, няма маски, няма тайни, няма мръсно.

Добре де, понякога съм голяма - и крия, и пазя, и съм мръсна,

опръскана от колите, калните локви по пътя. Цялата кална и мръсна.

И с усмивка - детска.

Обичам ягоди.

П.П. Не знам защо го пиша това...трябваше да пиша просто...хаха, а сега ще уча!