Липси

Ставаш рано сутрин, работила си до 1 през нощта, почти не си спал. Събуждаш се и първата ти мисъл е "Забравям нещо"...Прехвърляш всичко важно - фотоапарата, тефтера, снимките са на флашката, храната на котката си е на място, водата. Какво забравяш - чувството не те напуска.

Излизаш, слушалките са си на място, музика, малко вятър, хора, още хора, автобуси. Забравяш нещо по дяволите. Започваш да мислиш, майната ú на твоята толкова лоша памет.

Снимаш цял ден, говориш с хора, смееш се. Май не си забравила нищо, но все пак липсва, като дупка. Ей така все едно да кажем ти липсва част от мозъка или пък дясната камера на сърцето, някой мускул ти липсва и не се движиш добре. Нещо жизнено важно е изчезнало и ти не знаеш какво е.

Прибираш се, автобуси, хора, пак хора, много хора. Музика, залези, сама си - котето се шмугва покрай краката ти като призрак, след малко заспива в теб. Работиш до 1, оправяш снимки. Хапваш нещо набързо. Хубаво че са приятелите да не се смахнеш съвсем.

Добре де мамка му, снимаш нали, общуваш с най-близките, смееш се - какво ти липсва?! Какво си забравила там в най-тъмното кътче на душата си?

Липсва ли ти същество, което да е толкова близко, да е почти ти, сливане? Липсва ти нали? Липсва ти допир, нежност. Липсва ти, по дяволите! По дяволите целият свят и всичките му глупости, по дяволите работата, по дяволите храната, по дяволите бирата и всичките ú разновидности. Спиш и прегръщаш възглавници, сънуваш ужаси и плачеш сред пустошта на празнотата. В пустиня от хора.

Липсата ти, дупката ще се запълни нали, някога? Спасението ти е толкова близо и толкова далече - изкрещи му, глупава жена, викай, покажи му. Сама трябва да стигнеш до оазиса, той няма да дойде до теб...

Мисля че забравям нещо...