...не те пита "Искаш ли сега да го обичаш този човек?"
Представяш ли си? Как да ти го обясня...не съм искала наистина, даже в началото бягах...тичах далеч далеч от теб, ама не ми се получи май...
Сега ще си стоя в помийната яма и ще броя звездите. Ще гледам нагоре, търсейки дима от цигарата ти...
"Ей, Таня"
Ще плувам в тъмното гъсто щастие, и ще се давя на плиткото от малките болки. Онези болки, остри, рязки, изненадващи - секунда-две и я няма...Секунда-две и мен няма да ме има.
Взимам ключа за покрива, виждам най-красивият залез и залязвам...красиво. Без думи. Не, няма да се самоубивам - просто ще убия всичко красиво в мен - любовта си ще убия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар