Буцата така си расте, че пак ще се пръсне след ден-два.
Прогресивно вечер изчезвам
и сутрин отново се раждам.
Фалшиво създаване на разрушени стени.
Къде да ги градя пак около себе си?
Кога да градя, разрушеното доброволно от мен?
За теб го срутих и оказа се,
че живеем двор до двор -
единият без ограда, другият със окоп.
Не мога да плувам и крокодили не боря.
Да скачам овчарски ще пробвам.
Разхождай се свободно като крал,
аз скоро ще разруша и дома и уюта
и всичко, което създавах усърдно,
умело като пчеличка.
Ще си тръгна като бездомник,
като куче и врабче без трохица.
Зима като зима да иде.
Скрий се на топло в двореца,
пълен с жени и похот, и мисли,
без име и улици с имена на жени,
и жени, жени, жени.
Бездомно ще се свия на прага, може би
грижовно ще храниш с корави комати
тъжното, което предизвиква само
съжаление. Красива е, наистина, много.
Това не стига, уви.