черно на бяло го пиша, преписвам...не стига.
Представи си сърна - красива, бяга в гората, плашливо, не смее да те доближи. Прекарваш много време там - половин година. Може би свиква, а може би не знам...изглеждаш прекрасен. Идва до теб и цялата любов и доверие...и един ден, след няколко месеца, гладен си за нещо ново. Ненужна малка сърна с петна нали знаеш...да красива, понякога умна. Дете. Скритата пушка изваждаш и я стреляш - в крака. Малко си несръчен май. Дожалява ти - красива е. Да. Оставаш. Болно лежи на тревата. Наслаждаваш се - красива е! КРАСИВА! Вземаш малкото си джобно ножче и започваш малко по малко да режеш. Убиваш я малко по малко. Така се убива. Страхливо - да беше застрелял от упор. За жалост и тя вече беше спряла да те обича, не се доверяваше, плаче със горски сълзи - чисти, потоци. Жалко - ще умре красива и с все по-малко любов.
П.П. Ами ако бе умряла обичайки...защо? Няма защо - въпросът е как...
Няма коментари:
Публикуване на коментар