да бъдеш нечия малка нежна революция? Кажи ми.
Ще стоя и ще се усмихвам, седнала на пода до лампата, която не е с червена крушка, но винаги всичко е червено. Ще заспивам увита като лиана около теб и ще се унасям под звуците на нощна тишина и туп-туп. Революционно, откривателски ще ти разказвам най-обикновени случки, за които си слушал хиляди пъти. Ще ти говоря несвързано и ще пея. Да, мога да пея, да чуеш колко фалшиво и с цяла душа мога да пея. Ще ти рисувам картини, които не същестуват и морски пясък, който влиза навсякъде. Сняг от високите върхове на някоя чужда планета. Мога ли да бъда революцията...или съм прекалено обикновена малка, за да успея да променя нещо. Не искам да променям теб...само света ти. Дали няма да стане по-красив?!
П.П. Тази книга ще ме разплаче...а не съм прочела много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар