13 януари 2015

Не се пише от умора,
нито пък насила.
Не се танцува
до припадък,
нито усмивката
е лесна.

Сигурността е
страшна, бавна,
бавна смърт.
Прогнозата е
неизбежна.

Да се протегнеш
без да падаш
над пропаст, скалисто
безбрежна.
Небрежно сутринта,
песен, слънцето грее,
душата ти гние.

Няма коментари:

Публикуване на коментар