Празен поглед в празна стая,
тишината се задава,
черен облак, буря страшна.
Самотата те изяжда,
спокойна смърт - безплодна
малко.
Затвори очи и помечтай
за белотата
в нищото, и края.
Твоят край безмълвно страшен.
Смях да бе, но не е -
крясък. Мъртва птица
на паважа - празен поглед
над безкрая.
Самоизяден остров,
красота невинна
на самоубийствени желания.
Море - отрова,
хората - палачи.
Поспи във тази белота,
а утре - кръговрата - отначало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар